изкопен

Речник на българския език

ѝзкопен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ѝзкопна, ѝзкопно, мн. ѝзкопни, прил. Който се отнася до правене на изкоп. Изкопни работи.

Грешни изписвания (3)

  • изкопин
  • изкупен
  • изкупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ко-пен
непълен член из-коп-ния
пълен член из-коп-ни-ят
ж. р. из-коп-на
членувано из-коп-на-та
ср. р. из-коп-но
членувано из-коп-но-то
мн. ч. из-коп-ни
членувано из-коп-ни-те