изкопаем

Речник на българския език

1. изкопа̀ем прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

изкопа̀ема, изкопа̀емо, мн. изкопа̀еми, прил.
1. Който се добива чрез изкопаване от земята. Изкопаеми богатства.
2. За растения и животни — който е съществувал в отминали епохи и останките му се откриват при разкопаване на земни пластове.
3. Прен. Пренебр. Като същ., ср. Който е закостенял, консервативен, със стари разбирания. Ти за изкопаемо ли ме смяташ?
Полезни изкопаеми. — Природни богатства, които се добиват от земните недра.

Грешни изписвания (15)

  • езкопаем
  • езкопаим
  • езкупаем
  • езкупаим
  • ескопаем
  • ескопаим
  • ескупаем
  • ескупаим
  • изкопаим
  • изкупаем
  • изкупаим
  • ископаем
  • ископаим
  • искупаем
  • искупаим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ко-па-ем
непълен член из-ко-па-е-мия
пълен член из-ко-па-е-ми-ят
ж. р. из-ко-па-е-ма
членувано из-ко-па-е-ма-та
ср. р. из-ко-па-е-мо
членувано из-ко-па-е-мо-то
мн. ч. из-ко-па-е-ми
членувано из-ко-па-е-ми-те

2. изкопаем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

изкопаем е производна форма на изкопая (сег. вр., 1 л., мн. ч.).