изко̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изко̀нна, изко̀нно, мн. изко̀нни, прил. Изначален. Изконни традиции.
Грешни изписвания (7)
- езконен
- езконин
- есконен
- есконин
- изконин
- исконен
- исконин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ко-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-кон-ния | ||
| пълен член | из-кон-ни-ят | ||
| ж. р. | из-кон-на | ||
| членувано | из-кон-на-та | ||
| ср. р. | из-кон-но | ||
| членувано | из-кон-но-то | ||
| мн. ч. | из-кон-ни | ||
| членувано | из-кон-ни-те | ||