изклинчване

Речник на българския език

изклинчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • исклинчване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-к-лин-ч-ва-не
членувано из-к-лин-ч-ва-не-то
мн.ч. из-к-лин-ч-ва-ния
членувано из-к-лин-ч-ва-ни-я-та