изквича

Речник на българския език

изквича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 178btt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изквеча
  • изквечъ
  • изквичъ
  • исквеча
  • исквечъ
  • исквича
  • исквичъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-ви-ча из-к-ви-чим
2 лице из-к-ви-чиш из-к-ви-чи-те
3 лице из-к-ви-чи из-к-ви-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ви-чах из-к-ви-чах-ме
2 лице из-к-ви-ча из-к-ви-чах-те
3 лице из-к-ви-ча из-к-ви-ча-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-ви-чах из-к-ви-чах-ме
2 лице из-к-ви-че-ше из-к-ви-чах-те
3 лице из-к-ви-че-ше из-к-ви-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изквичал съм изквичала съм изквичало съм изквичали сме
2 лице изквичал си изквичала си изквичало си изквичали сте
3 лице изквичал е изквичала е изквичало е изквичали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изквичал бях изквичала бях изквичало бяхме изквичали
2 лице беше изквичал беше изквичала беше изквичало бяхте изквичали
3 лице беше изквичал беше изквичала беше изквичало бяха изквичали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изквича ще изквичим
2 лице ще изквичиш ще изквичите
3 лице ще изквичи ще изквичат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изквичал ще съм изквичала ще съм изквичало ще сме изквичали
2 лице ще си изквичал ще си изквичала ще си изквичало ще сте изквичали
3 лице ще е изквичал ще е изквичала ще е изквичало ще са изквичали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изквича щяхме да изквичим
2 лице щеше да изквичиш щяхте да изквичите
3 лице щеше да изквичи щяха да изквичат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изквичал щях да съм изквичала щях да съм изквичало щяхме да сме изквичали
2 лице щеше да си изквичал щеше да си изквичала щеше да си изквичало щяхте да сте изквичали
3 лице щеше да е изквичал щеше да е изквичала щеше да е изквичало щяха да са изквичали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изквичал съм изквичала съм изквичало съм изквичели сме
2 лице изквичал си изквичала си изквичало си изквичели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изквичал съм изквичала съм изквичало съм изквичали сме
2 лице изквичал си изквичала си изквичало си изквичали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изквичал била съм изквичала било съм изквичало били сме изквичали
2 лице бил си изквичал била си изквичала било си изквичало били сте изквичали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изквича щяла съм да изквича щяло съм да изквича щели сме да изквичим
2 лице щял си да изквичиш щяла си да изквичиш щяло си да изквичиш щели сте да изквичите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изквичал щяла съм да съм изквичала щяло съм да съм изквичало щели сме да сме изквичали
2 лице щял си да си изквичал щяла си да си изквичала щяло си да си изквичало щели сте да сте изквичали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изквичал бих изквичала бих изквичало бихме изквичали
2 лице би изквичал би изквичала би изквичало бихте изквичали
3 лице би изквичал би изквичала би изквичало биха изквичали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-ви-чи из-к-ви-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-ви-чан
непълен член из-к-ви-ча-ния
пълен член из-к-ви-ча-ни-ят
женски род из-к-ви-ча-на
членувано из-к-ви-ча-на-та
среден род из-к-ви-ча-но
членувано из-к-ви-ча-но-то
множествено число из-к-ви-ча-ни
членувано из-к-ви-ча-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ви-чал
непълен член из-к-ви-ча-лия
пълен член из-к-ви-ча-ли-ят
женски род из-к-ви-ча-ла
членувано из-к-ви-ча-ла-та
среден род из-к-ви-ча-ло
членувано из-к-ви-ча-ло-то
множествено число из-к-ви-ча-ли
членувано из-к-ви-ча-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-ви-чал
женски род из-к-ви-ча-ла
среден род из-к-ви-ча-ло
множествено число из-к-ви-че-ли