изквичеше

Речник на българския език

1. изквичеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изквичеше е производна форма на изквича (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изквичеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изквичеше е производна форма на изквича (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).