изземане

Речник на българския език

изземане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-зе-ма-не
членувано из-зе-ма-не-то
мн.ч. из-зе-ма-ния
членувано из-зе-ма-ни-я-та