изечавам

Речник на българския език

изечавам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изе-ча-вам изе-ча-ва-ме
2 лице изе-ча-ваш изе-ча-ва-те
3 лице изе-ча-ва изе-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изе-ча-вах изе-ча-вах-ме
2 лице изе-ча-ва изе-ча-вах-те
3 лице изе-ча-ва изе-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изе-ча-вах изе-ча-вах-ме
2 лице изе-ча-ва-ше изе-ча-вах-те
3 лице изе-ча-ва-ше изе-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изечавал съм изечавала съм изечавало съм изечавали сме
2 лице изечавал си изечавала си изечавало си изечавали сте
3 лице изечавал е изечавала е изечавало е изечавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изечавал бях изечавала бях изечавало бяхме изечавали
2 лице беше изечавал беше изечавала беше изечавало бяхте изечавали
3 лице беше изечавал беше изечавала беше изечавало бяха изечавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изечавам ще изечаваме
2 лице ще изечаваш ще изечавате
3 лице ще изечава ще изечават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изечавал ще съм изечавала ще съм изечавало ще сме изечавали
2 лице ще си изечавал ще си изечавала ще си изечавало ще сте изечавали
3 лице ще е изечавал ще е изечавала ще е изечавало ще са изечавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изечавам щяхме да изечаваме
2 лице щеше да изечаваш щяхте да изечавате
3 лице щеше да изечава щяха да изечават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изечавал щях да съм изечавала щях да съм изечавало щяхме да сме изечавали
2 лице щеше да си изечавал щеше да си изечавала щеше да си изечавало щяхте да сте изечавали
3 лице щеше да е изечавал щеше да е изечавала щеше да е изечавало щяха да са изечавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изечавал съм изечавала съм изечавало съм изечавали сме
2 лице изечавал си изечавала си изечавало си изечавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изечавал съм изечавала съм изечавало съм изечавали сме
2 лице изечавал си изечавала си изечавало си изечавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изечавал била съм изечавала било съм изечавало били сме изечавали
2 лице бил си изечавал била си изечавала било си изечавало били сте изечавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изечавам щяла съм да изечавам щяло съм да изечавам щели сме да изечаваме
2 лице щял си да изечаваш щяла си да изечаваш щяло си да изечаваш щели сте да изечавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изечавал щяла съм да съм изечавала щяло съм да съм изечавало щели сме да сме изечавали
2 лице щял си да си изечавал щяла си да си изечавала щяло си да си изечавало щели сте да сте изечавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изечавал бих изечавала бих изечавало бихме изечавали
2 лице би изечавал би изечавала би изечавало бихте изечавали
3 лице би изечавал би изечавала би изечавало биха изечавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изе-ча-вай изе-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изе-ча-вал
непълен член изе-ча-ва-лия
пълен член изе-ча-ва-ли-ят
женски род изе-ча-ва-ла
членувано изе-ча-ва-ла-та
среден род изе-ча-ва-ло
членувано изе-ча-ва-ло-то
множествено число изе-ча-ва-ли
членувано изе-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изе-ча-вал
женски род изе-ча-ва-ла
среден род изе-ча-ва-ло
множествено число изе-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изе-ча-ващ
непълен член изе-ча-ва-щия
пълен член изе-ча-ва-щи-ят
женски род изе-ча-ва-ща
членувано изе-ча-ва-ща-та
среден род изе-ча-ва-що
членувано изе-ча-ва-що-то
множествено число изе-ча-ва-щи
членувано изе-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изе-ча-вай-ки