изечавало

Речник на българския език

1. изечавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изечавало е производна форма на изечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изечавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изечавало е производна форма на изечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изечавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изечавало е производна форма на изечавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изечавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изечавало е производна форма на изечавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).