изедник

Речник на българския език

изѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. изѐдници, м.
1. Остар. Човек, който потиска и ограбва други хора.
2. Разг. Човек, който измъчва, тормози другите. Навън е добър, а вкъщи е истински изедник.

Грешни изписвания (3)

  • езеднек
  • езедник
  • изеднек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изед-ник
непълен член изед-ни-ка
пълен член изед-ни-кът
мн.ч. изед-ни-ци
членувано изед-ни-ци-те
бройна форма изед-ни-ци
звателна форма изед-ни-ко