издяволяване

Речник на българския език

издяволяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • издъволъване
  • издъволяване
  • издяволъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дя-во-ля-ва-не
членувано из-дя-во-ля-ва-не-то
мн.ч. из-дя-во-ля-ва-ния
членувано из-дя-во-ля-ва-ни-я-та