издължаване

Речник на българския език

издължа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • ездалжаване
  • ездалжавани
  • ездалжавъне
  • ездалжавъни
  • ездължаване
  • ездължавани
  • ездължавъне
  • ездължавъни
  • издалжаване
  • издалжавани
  • издалжавъне
  • издалжавъни
  • издължавани
  • издължавъне
  • издължавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дъл-жа-ва-не
членувано из-дъл-жа-ва-не-то
мн.ч. из-дъл-жа-ва-ния
членувано из-дъл-жа-ва-ни-я-та