издуване

Речник на българския език

изду̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ездуване
  • ездувани
  • ездувъне
  • ездувъни
  • издувани
  • издувъне
  • издувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ду-ва-не
членувано из-ду-ва-не-то
мн.ч. из-ду-ва-ния
членувано из-ду-ва-ни-я-та