издишен

Речник на българския език

издѝшен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

издѝшна, издѝшно, мн. издѝшни, прил. Който се получава при издишване. Издишна струя въздух.

Грешни изписвания (3)

  • ездишен
  • ездишин
  • издишин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ди-шен
непълен член из-диш-ния
пълен член из-диш-ни-ят
ж. р. из-диш-на
членувано из-диш-на-та
ср. р. из-диш-но
членувано из-диш-но-то
мн. ч. из-диш-ни
членувано из-диш-ни-те