издиряне

Речник на българския език

издиряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • издиръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ди-ря-не
членувано из-ди-ря-не-то
мн.ч. из-ди-ря-ния
членувано из-ди-ря-ни-я-та