издирвателен

Речник на българския език

издирвателен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дир-ва-те-лен
непълен член из-дир-ва-тел-ния
пълен член из-дир-ва-тел-ни-ят
ж. р. из-дир-ва-тел-на
членувано из-дир-ва-тел-на-та
ср. р. из-дир-ва-тел-но
членувано из-дир-ва-тел-но-то
мн. ч. из-дир-ва-тел-ни
членувано из-дир-ва-тел-ни-те