издайнически

Речник на българския език

изда̀йнически прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

изда̀йническа, изда̀йническо, мн. изда̀йнически, прил. Който издава, открива нещо. Издайническа усмивка.
нареч. изда̀йнически.

Грешни изписвания (15)

  • ездайнеческе
  • ездайнечески
  • ездайнечиске
  • ездайнечиски
  • ездайническе
  • ездайнически
  • ездайничиске
  • ездайничиски
  • издайнеческе
  • издайнечески
  • издайнечиске
  • издайнечиски
  • издайническе
  • издайничиске
  • издайничиски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-дай-ни-чес-ки
непълен член из-дай-ни-чес-кия
пълен член из-дай-ни-чес-ки-ят
ж. р. из-дай-ни-чес-ка
членувано из-дай-ни-чес-ка-та
ср. р. из-дай-ни-чес-ко
членувано из-дай-ни-чес-ко-то
мн. ч. из-дай-ни-чес-ки
членувано из-дай-ни-чес-ки-те