издайница

Речник на българския език

изда̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изда̀йници, ж. Остар. Жена издайник.

Грешни изписвания (7)

  • ездайнеца
  • ездайнецъ
  • ездайница
  • ездайницъ
  • издайнеца
  • издайнецъ
  • издайницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-дай-ни-ца
членувано из-дай-ни-ца-та
мн.ч. из-дай-ни-ци
членувано из-дай-ни-ци-те
звателна форма