издавяне

Речник на българския език

издавяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • издавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-да-вя-не
членувано из-да-вя-не-то
мн.ч. из-да-вя-ния
членувано из-да-вя-ни-я-та