издавям

Речник на българския език

изда̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

изда̀вяш, несв. и изда̀вя, св.; Кого, какво.
1. Удавям всички от определен брой.
2. Удушавам всички от определен брой. Лисицата издави всички кокошки.
издавям се/издавя се. — Само мн. Удавяме се всички от определен брой. Всички от кораба са се издавили.

Грешни изписвания (3)

  • ездавъм
  • ездавям
  • издавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-да-вям из-да-вя-ме
2 лице из-да-вяш из-да-вя-те
3 лице из-да-вя из-да-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-да-вях из-да-вях-ме
2 лице из-да-вя из-да-вях-те
3 лице из-да-вя из-да-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-да-вях из-да-вях-ме
2 лице из-да-вя-ше из-да-вях-те
3 лице из-да-вя-ше из-да-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавял съм издавяла съм издавяло съм издавяли сме
2 лице издавял си издавяла си издавяло си издавяли сте
3 лице издавял е издавяла е издавяло е издавяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издавял бях издавяла бях издавяло бяхме издавяли
2 лице беше издавял беше издавяла беше издавяло бяхте издавяли
3 лице беше издавял беше издавяла беше издавяло бяха издавяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издавям ще издавяме
2 лице ще издавяш ще издавяте
3 лице ще издавя ще издавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издавял ще съм издавяла ще съм издавяло ще сме издавяли
2 лице ще си издавял ще си издавяла ще си издавяло ще сте издавяли
3 лице ще е издавял ще е издавяла ще е издавяло ще са издавяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издавям щяхме да издавяме
2 лице щеше да издавяш щяхте да издавяте
3 лице щеше да издавя щяха да издавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издавял щях да съм издавяла щях да съм издавяло щяхме да сме издавяли
2 лице щеше да си издавял щеше да си издавяла щеше да си издавяло щяхте да сте издавяли
3 лице щеше да е издавял щеше да е издавяла щеше да е издавяло щяха да са издавяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавял съм издавяла съм издавяло съм издавяли сме
2 лице издавял си издавяла си издавяло си издавяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издавял съм издавяла съм издавяло съм издавяли сме
2 лице издавял си издавяла си издавяло си издавяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издавял била съм издавяла било съм издавяло били сме издавяли
2 лице бил си издавял била си издавяла било си издавяло били сте издавяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издавям щяла съм да издавям щяло съм да издавям щели сме да издавяме
2 лице щял си да издавяш щяла си да издавяш щяло си да издавяш щели сте да издавяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издавял щяла съм да съм издавяла щяло съм да съм издавяло щели сме да сме издавяли
2 лице щял си да си издавял щяла си да си издавяла щяло си да си издавяло щели сте да сте издавяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издавял бих издавяла бих издавяло бихме издавяли
2 лице би издавял би издавяла би издавяло бихте издавяли
3 лице би издавял би издавяла би издавяло биха издавяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-да-вяй из-да-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-да-вян
непълен член из-да-вя-ния
пълен член из-да-вя-ни-ят
женски род из-да-вя-на
членувано из-да-вя-на-та
среден род из-да-вя-но
членувано из-да-вя-но-то
множествено число из-да-вя-ни
членувано из-да-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-да-вял
непълен член из-да-вя-лия
пълен член из-да-вя-ли-ят
женски род из-да-вя-ла
членувано из-да-вя-ла-та
среден род из-да-вя-ло
членувано из-да-вя-ло-то
множествено число из-да-вя-ли
членувано из-да-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-да-вял
женски род из-да-вя-ла
среден род из-да-вя-ло
множествено число из-да-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-да-вящ
непълен член из-да-вя-щия
пълен член из-да-вя-щи-ят
женски род из-да-вя-ща
членувано из-да-вя-ща-та
среден род из-да-вя-що
членувано из-да-вя-що-то
множествено число из-да-вя-щи
членувано из-да-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-да-вяй-ки