издавяло

Речник на българския език

1. издавяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издавяло е производна форма на издавям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издавяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издавяло е производна форма на издавям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издавяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

издавяло е производна форма на издавям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издавяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издавяло е производна форма на издавям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).