изгъзица

Речник на българския език

изгъ̀зица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изгъ̀зици, ж. Пренебр. Поведение, което е прекалено екстравагантно, ексцентрично, с претенции за оригиналност и изисканост.

Грешни изписвания (7)

  • езгъзеца
  • езгъзецъ
  • езгъзица
  • езгъзицъ
  • изгъзеца
  • изгъзецъ
  • изгъзицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-гъ-зи-ца
членувано из-гъ-зи-ца-та
мн.ч. из-гъ-зи-ци
членувано из-гъ-зи-ци-те
звателна форма