изгракване

Речник на българския език

изгракване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-г-рак-ва-не
членувано из-г-рак-ва-не-то
мн.ч. из-г-рак-ва-ния
членувано из-г-рак-ва-ни-я-та