изгора

Речник на българския език

изго̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Възлюбен, любим (жена или мъж).

Грешни изписвания (3)

  • езгора
  • езгоръ
  • изгоръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-го-ра
членувано из-го-ра-та
мн.ч. из-го-ри
членувано из-го-ри-те
звателна форма