изгна̀ница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. изгна̀ници, ж. Жена изгнаник.
Грешни изписвания (7)
- езгнанеца
- езгнанецъ
- езгнаница
- езгнаницъ
- изгнанеца
- изгнанецъ
- изгнаницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-г-на-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | из-г-на-ни-ца-та | |
| мн.ч. | из-г-на-ни-ци | |
| членувано | из-г-на-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |