изглаждане

Речник на българския език

изгла̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езглаждане
  • езглаждани
  • езглаждъне
  • езглаждъни
  • изглаждани
  • изглаждъне
  • изглаждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-г-лаж-да-не
членувано из-г-лаж-да-не-то
мн.ч. из-г-лаж-да-ния
членувано из-г-лаж-да-ни-я-та