извъ̀тре — наречие (тип 188)
Значение
нареч.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- езвътре
- езвътри
- извътри