извътре

Речник на българския език

извъ̀тре наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. Тук-там, вътре, в пределите на нещо. Окраската му беше оранжева, с тъмни петна извътре.
2. От душата, отвътре. Музиката му идва извътре.
3. Откъм вътрешната страна, отвътре. Палтото беше пухкаво извътре.

Грешни изписвания (3)

  • езвътре
  • езвътри
  • извътри