извършителка

Речник на българския език

извършѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. извършѝтелки, ж. Жена извършител.

Грешни изписвания (15)

  • езваршителка
  • езваршителкъ
  • езваршитилка
  • езваршитилкъ
  • езвършителка
  • езвършителкъ
  • езвършитилка
  • езвършитилкъ
  • изваршителка
  • изваршителкъ
  • изваршитилка
  • изваршитилкъ
  • извършителкъ
  • извършитилка
  • извършитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вър-ши-тел-ка
членувано из-вър-ши-тел-ка-та
мн.ч. из-вър-ши-тел-ки
членувано из-вър-ши-тел-ки-те
звателна форма