извънземен

Речник на българския език

извънзѐмен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

извънзѐмна, извънзѐмно, мн. извънзѐмни, прил.
1. Който се намира или се извършва извън пределите на Земята. Извънземен живот. Извънземни същества.
2. Който е предназначен за изследвания в Космоса. Извънземна станция. Извънземен полет.

Грешни изписвания (7)

  • езванземен
  • езванземин
  • езвънземен
  • езвънземин
  • изванземен
  • изванземин
  • извънземин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вън-зе-мен
непълен член из-вън-зем-ния
пълен член из-вън-зем-ни-ят
ж. р. из-вън-зем-на
членувано из-вън-зем-на-та
ср. р. из-вън-зем-но
членувано из-вън-зем-но-то
мн. ч. из-вън-зем-ни
членувано из-вън-зем-ни-те