извънградски

Речник на българския език

извънгра̀дски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

извънгра̀дска, извънгра̀дско, мн. извънгра̀дски, прил.
1. Който е вън от рамките или от административните предели на града, но близо до него. Извънградска зона.
2. Който обслужва, свързва града с други селища и райони. Извънградски транспорт. Извънградска телефонна линия.

Грешни изписвания (7)

  • езванградске
  • езванградски
  • езвънградске
  • езвънградски
  • изванградске
  • изванградски
  • извънградске

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вън-г-рад-с-ки
непълен член из-вън-г-рад-с-кия
пълен член из-вън-г-рад-с-ки-ят
ж. р. из-вън-г-рад-с-ка
членувано из-вън-г-рад-с-ка-та
ср. р. из-вън-г-рад-с-ко
членувано из-вън-г-рад-с-ко-то
мн. ч. из-вън-г-рад-с-ки
членувано из-вън-г-рад-с-ки-те