извънвременен

Речник на българския език

извънвременен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-вън-в-ре-ме-нен
непълен член из-вън-в-ре-мен-ния
пълен член из-вън-в-ре-мен-ни-ят
ж. р. из-вън-в-ре-мен-на
членувано из-вън-в-ре-мен-на-та
ср. р. из-вън-в-ре-мен-но
членувано из-вън-в-ре-мен-но-то
мн. ч. из-вън-в-ре-мен-ни
членувано из-вън-в-ре-мен-ни-те