извъждане

Речник на българския език

извъждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-въж-да-не
членувано из-въж-да-не-то
мн.ч. из-въж-да-ния
членувано из-въж-да-ни-я-та