извъждам се

Речник на българския език

извъ̀ждам се непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

извъ̀ждаш се, несв. и извъ̀дя се, св.
1. Вземам се отнякъде, идвам, създавам се. Откъде се извъдиха толкова хора тук!
2. Ставам някакъв по характер, израствам, оформям се. Такъв певец ще се извъди от него. От него ще се извъди голям егоист.
3. Изявявам се с някакви постъпки или качества, които са неочаквани за другите. Много добра си се извъдила.

Грешни изписвания (7)

  • езвъждам се
  • езвъждам си
  • езвъждъм се
  • езвъждъм си
  • извъждам си
  • извъждъм се
  • извъждъм си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-въж-дам из-въж-да-ме
2 лице из-въж-даш из-въж-да-те
3 лице из-въж-да из-въж-дат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-въж-дах из-въж-дах-ме
2 лице из-въж-да из-въж-дах-те
3 лице из-въж-да из-въж-да-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-въж-дах из-въж-дах-ме
2 лице из-въж-да-ше из-въж-дах-те
3 лице из-въж-да-ше из-въж-да-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъждал съм извъждала съм извъждало съм извъждали сме
2 лице извъждал си извъждала си извъждало си извъждали сте
3 лице извъждал е извъждала е извъждало е извъждали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извъждал бях извъждала бях извъждало бяхме извъждали
2 лице беше извъждал беше извъждала беше извъждало бяхте извъждали
3 лице беше извъждал беше извъждала беше извъждало бяха извъждали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извъждам ще извъждаме
2 лице ще извъждаш ще извъждате
3 лице ще извъжда ще извъждат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извъждал ще съм извъждала ще съм извъждало ще сме извъждали
2 лице ще си извъждал ще си извъждала ще си извъждало ще сте извъждали
3 лице ще е извъждал ще е извъждала ще е извъждало ще са извъждали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извъждам щяхме да извъждаме
2 лице щеше да извъждаш щяхте да извъждате
3 лице щеше да извъжда щяха да извъждат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извъждал щях да съм извъждала щях да съм извъждало щяхме да сме извъждали
2 лице щеше да си извъждал щеше да си извъждала щеше да си извъждало щяхте да сте извъждали
3 лице щеше да е извъждал щеше да е извъждала щеше да е извъждало щяха да са извъждали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъждал съм извъждала съм извъждало съм извъждали сме
2 лице извъждал си извъждала си извъждало си извъждали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извъждал съм извъждала съм извъждало съм извъждали сме
2 лице извъждал си извъждала си извъждало си извъждали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извъждал била съм извъждала било съм извъждало били сме извъждали
2 лице бил си извъждал била си извъждала било си извъждало били сте извъждали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извъждам щяла съм да извъждам щяло съм да извъждам щели сме да извъждаме
2 лице щял си да извъждаш щяла си да извъждаш щяло си да извъждаш щели сте да извъждате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извъждал щяла съм да съм извъждала щяло съм да съм извъждало щели сме да сме извъждали
2 лице щял си да си извъждал щяла си да си извъждала щяло си да си извъждало щели сте да сте извъждали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извъждал бих извъждала бих извъждало бихме извъждали
2 лице би извъждал би извъждала би извъждало бихте извъждали
3 лице би извъждал би извъждала би извъждало биха извъждали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-въж-дай из-въж-дай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-въж-дал
непълен член из-въж-да-лия
пълен член из-въж-да-ли-ят
женски род из-въж-да-ла
членувано из-въж-да-ла-та
среден род из-въж-да-ло
членувано из-въж-да-ло-то
множествено число из-въж-да-ли
членувано из-въж-да-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-въж-дал
женски род из-въж-да-ла
среден род из-въж-да-ло
множествено число из-въж-да-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-въж-дащ
непълен член из-въж-да-щия
пълен член из-въж-да-щи-ят
женски род из-въж-да-ща
членувано из-въж-да-ща-та
среден род из-въж-да-що
членувано из-въж-да-що-то
множествено число из-въж-да-щи
членувано из-въж-да-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-въж-дай-ки