извъждал

Речник на българския език

1. извъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъждал е производна форма на извъждам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извъждал е производна форма на извъждам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

извъждал е производна форма на извъждам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извъждал е производна форма на извъждам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).