извъждал си

Речник на българския език

1. извъждал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъждал си е производна форма на извъждам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. извъждал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъждал си е производна форма на извъждам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. извъждал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

извъждал си е производна форма на извъждам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).