изврътлѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
изврътлѝва, изврътлѝво, мн. изврътлѝви, прил.
1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив.
2. Който извърта, преиначава.
1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив.
2. Който извърта, преиначава.
Грешни изписвания (5)
- езвратлив
- езврътлив
- извратлив
- извратлиф
- изврътлиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-в-рът-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-в-рът-ли-вия | ||
| пълен член | из-в-рът-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | из-в-рът-ли-ва | ||
| членувано | из-в-рът-ли-ва-та | ||
| ср. р. | из-в-рът-ли-во | ||
| членувано | из-в-рът-ли-во-то | ||
| мн. ч. | из-в-рът-ли-ви | ||
| членувано | из-в-рът-ли-ви-те | ||