изврътлив

Речник на българския език

изврътлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

изврътлѝва, изврътлѝво, мн. изврътлѝви, прил.
1. Който може бързо да се извърта, да се извива; повратлив.
2. Който извърта, преиначава.

Грешни изписвания (5)

  • езвратлив
  • езврътлив
  • извратлив
  • извратлиф
  • изврътлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-в-рът-лив
непълен член из-в-рът-ли-вия
пълен член из-в-рът-ли-ви-ят
ж. р. из-в-рът-ли-ва
членувано из-в-рът-ли-ва-та
ср. р. из-в-рът-ли-во
членувано из-в-рът-ли-во-то
мн. ч. из-в-рът-ли-ви
членувано из-в-рът-ли-ви-те