изврещяване

Речник на българския език

изврещяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изврештъване
  • изврештяване
  • изврещъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-в-ре-щя-ва-не
членувано из-в-ре-щя-ва-не-то
мн.ч. из-в-ре-щя-ва-ния
членувано из-в-ре-щя-ва-ни-я-та