извозен

Речник на българския език

1. извозен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-во-зен
непълен член из-во-зе-ния
пълен член из-во-зе-ни-ят
ж. р. из-во-зе-на
членувано из-во-зе-на-та
ср. р. из-во-зе-но
членувано из-во-зе-но-то
мн. ч. из-во-зе-ни
членувано из-во-зе-ни-те

2. извозен — мин. страд. прич. м. р.

извозен е производна форма на извозя (мин. страд. прич. м. р.).