извикване

Речник на българския език

извѝкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езвикване
  • езвиквани
  • езвиквъне
  • езвиквъни
  • извиквани
  • извиквъне
  • извиквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-вик-ва-не
членувано из-вик-ва-не-то
мн.ч. из-вик-ва-ния
членувано из-вик-ва-ни-я-та