извѐчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
извѐчна, извѐчно, мн. извѐчни, прил. Вечен от край време. Извечен стремеж. Извечна вражда.
Грешни изписвания (3)
- езвечен
- езвечин
- извечин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ве-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-веч-ния | ||
| пълен член | из-веч-ни-ят | ||
| ж. р. | из-веч-на | ||
| членувано | из-веч-на-та | ||
| ср. р. | из-веч-но | ||
| членувано | из-веч-но-то | ||
| мн. ч. | из-веч-ни | ||
| членувано | из-веч-ни-те | ||