избъбряне

Речник на българския език

избъбряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • избъбръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бъб-ря-не
членувано из-бъб-ря-не-то
мн.ч. из-бъб-ря-ния
членувано из-бъб-ря-ни-я-та