избутване

Речник на българския език

избу̀тване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езбутване
  • езбутвани
  • езбутвъне
  • езбутвъни
  • избутвани
  • избутвъне
  • избутвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бут-ва-не
членувано из-бут-ва-не-то
мн.ч. из-бут-ва-ния
членувано из-бут-ва-ни-я-та