избрътвяне

Речник на българския език

избрътвяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • избрътвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-б-рът-вя-не
членувано из-б-рът-вя-не-то
мн.ч. из-б-рът-вя-ния
членувано из-б-рът-вя-ни-я-та