избеднявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бед-ня-вам	из-бед-ня-ва-ме
2 лице	из-бед-ня-ваш	из-бед-ня-ва-те
3 лице	из-бед-ня-ва	из-бед-ня-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бед-ня-вах	из-бед-ня-вах-ме
2 лице	из-бед-ня-ва	из-бед-ня-вах-те
3 лице	из-бед-ня-ва	из-бед-ня-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-бед-ня-вах	из-бед-ня-вах-ме
2 лице	из-бед-ня-ва-ше	из-бед-ня-вах-те
3 лице	из-бед-ня-ва-ше	из-бед-ня-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избеднявал съм	избеднявала съм	избеднявало съм	избеднявали сме
2 лице	избеднявал си	избеднявала си	избеднявало си	избеднявали сте
3 лице	избеднявал е	избеднявала е	избеднявало е	избеднявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях избеднявал	бях избеднявала	бях избеднявало	бяхме избеднявали
2 лице	беше избеднявал	беше избеднявала	беше избеднявало	бяхте избеднявали
3 лице	беше избеднявал	беше избеднявала	беше избеднявало	бяха избеднявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще избеднявам	ще избедняваме
2 лице	ще избедняваш	ще избеднявате
3 лице	ще избеднява	ще избедняват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм избеднявал	ще съм избеднявала	ще съм избеднявало	ще сме избеднявали
2 лице	ще си избеднявал	ще си избеднявала	ще си избеднявало	ще сте избеднявали
3 лице	ще е избеднявал	ще е избеднявала	ще е избеднявало	ще са избеднявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да избеднявам	щяхме да избедняваме
2 лице	щеше да избедняваш	щяхте да избеднявате
3 лице	щеше да избеднява	щяха да избедняват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм избеднявал	щях да съм избеднявала	щях да съм избеднявало	щяхме да сме избеднявали
2 лице	щеше да си избеднявал	щеше да си избеднявала	щеше да си избеднявало	щяхте да сте избеднявали
3 лице	щеше да е избеднявал	щеше да е избеднявала	щеше да е избеднявало	щяха да са избеднявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избеднявал съм	избеднявала съм	избеднявало съм	избеднявали сме
2 лице	избеднявал си	избеднявала си	избеднявало си	избеднявали сте
3 лице	из-бед-ня-вал избеднявал е	из-бед-ня-ва-ла избеднявала е	из-бед-ня-ва-ло избеднявало е	из-бед-ня-ва-ли избеднявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	избеднявал съм	избеднявала съм	избеднявало съм	избеднявали сме
2 лице	избеднявал си	избеднявала си	избеднявало си	избеднявали сте
3 лице	из-бед-ня-вал избеднявал е	из-бед-ня-ва-ла избеднявала е	из-бед-ня-ва-ло избеднявало е	из-бед-ня-ва-ли избеднявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм избеднявал	била съм избеднявала	било съм избеднявало	били сме избеднявали
2 лице	бил си избеднявал	била си избеднявала	било си избеднявало	били сте избеднявали
3 лице	бил избеднявал бил е избеднявал	била избеднявала била е избеднявала	било избеднявало било е избеднявало	били избеднявали били са избеднявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да избеднявам	щяла съм да избеднявам	щяло съм да избеднявам	щели сме да избедняваме
2 лице	щял си да избедняваш	щяла си да избедняваш	щяло си да избедняваш	щели сте да избеднявате
3 лице	щял да избеднява щял е да избеднява	щяла да избеднява щяла е да избеднява	щяло да избеднява щяло е да избеднява	щели да избедняват щели са да избедняват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм избеднявал	щяла съм да съм избеднявала	щяло съм да съм избеднявало	щели сме да сме избеднявали
2 лице	щял си да си избеднявал	щяла си да си избеднявала	щяло си да си избеднявало	щели сте да сте избеднявали
3 лице	щял да е избеднявал щял е да е избеднявал	щяла да е избеднявала щяла е да е избеднявала	щяло да е избеднявало щяло е да е избеднявало	щели да са избеднявали щели са да са избеднявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих избеднявал	бих избеднявала	бих избеднявало	бихме избеднявали
2 лице	би избеднявал	би избеднявала	би избеднявало	бихте избеднявали
3 лице	би избеднявал	би избеднявала	би избеднявало	биха избеднявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-бед-ня-вай	из-бед-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-бед-ня-вал
		непълен член	из-бед-ня-ва-лия
		пълен член	из-бед-ня-ва-ли-ят
	женски род		из-бед-ня-ва-ла
		членувано	из-бед-ня-ва-ла-та
	среден род		из-бед-ня-ва-ло
		членувано	из-бед-ня-ва-ло-то
множествено число			из-бед-ня-ва-ли
		членувано	из-бед-ня-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-бед-ня-вал
	женски род	из-бед-ня-ва-ла
	среден род	из-бед-ня-ва-ло
множествено число		из-бед-ня-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-бед-ня-ващ
		непълен член	из-бед-ня-ва-щия
		пълен член	из-бед-ня-ва-щи-ят
	женски род		из-бед-ня-ва-ща
		членувано	из-бед-ня-ва-ща-та
	среден род		из-бед-ня-ва-що
		членувано	из-бед-ня-ва-що-то
множествено число			из-бед-ня-ва-щи
		членувано	из-бед-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бед-ня-вай-ки