избеднявал

Речник на българския език

1. избеднявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избеднявал е производна форма на избеднявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избеднявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избеднявал е производна форма на избеднявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избеднявал — мин. деят. св. прич. м. р.

избеднявал е производна форма на избеднявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избеднявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избеднявал е производна форма на избеднявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).