избагряне

Речник на българския език

избагряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • избагръне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-баг-ря-не
членувано из-баг-ря-не-то
мн.ч. из-баг-ря-ния
членувано из-баг-ря-ни-я-та