избавителка

Речник на българския език

избавѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. избавѝтелки, ж. Жена избавител.

Грешни изписвания (15)

  • езбавителка
  • езбавителкъ
  • езбавитилка
  • езбавитилкъ
  • езбъвителка
  • езбъвителкъ
  • езбъвитилка
  • езбъвитилкъ
  • избавителкъ
  • избавитилка
  • избавитилкъ
  • избъвителка
  • избъвителкъ
  • избъвитилка
  • избъвитилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ба-ви-тел-ка
членувано из-ба-ви-тел-ка-та
мн.ч. из-ба-ви-тел-ки
членувано из-ба-ви-тел-ки-те
звателна форма