игнориране

Речник на българския език

игнорѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • егнориране
  • егнорирани
  • егнориръне
  • егнориръни
  • егнуриране
  • егнурирани
  • егнуриръне
  • егнуриръни
  • игнорирани
  • игнориръне
  • игнориръни
  • игнуриране
  • игнурирани
  • игнуриръне
  • игнуриръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-но-ри-ра-не
членувано иг-но-ри-ра-не-то
мн.ч. иг-но-ри-ра-ния
членувано иг-но-ри-ра-ни-я-та