иглолечение

Речник на българския език

иглолечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Метод за лечение, при който в специални точки на тялото се забиват игли; акупунктура.

Грешни изписвания (7)

  • еглолечение
  • еглоличение
  • еглулечение
  • еглуличение
  • иглоличение
  • иглулечение
  • иглуличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иг-ло-ле-че-ние
членувано иг-ло-ле-че-ни-е-то
мн.ч. иг-ло-ле-че-ния
членувано иг-ло-ле-че-ни-я-та