ибришим

Речник на българския език

ибришѝм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ибришѝми, (два) ибришѝма, м.
1. Само ед. Тънки памучни или копринени цветни конци за шиене.
2. Тънка дълга макара с такива конци. Купих си два червени ибришима.

Грешни изписвания (3)

  • ебрешим
  • ебришим
  • ибрешим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иб-ри-шим
непълен член иб-ри-ши-ма
пълен член иб-ри-ши-мът
мн.ч. иб-ри-ши-ми
членувано иб-ри-ши-ми-те
бройна форма иб-ри-ши-ма
звателна форма